Тези стихове изплуваха от зеленото море, тези двата:

Стихват гласовете край вълните,
залюля ни празничен прибой.
Мислите прескочиха стените
и равниха се - по верен строй.

Лагерният огън, сръчно стъкнат,
къпе ни в отблясъци лъчисти.
Но наполовина флагът смъкнат,
пак напомня помислите чисти.

Къмпингът ще се окаже тесен
за мечти, препуснали в нощта,
там, където лагерната песен
сее красотата на света.

И китарата със гриф пресипнал
ще се слее, мъдра, със маяк.
Лагерният огън, в нежност кипнал
вика ни към сладостния бряг.

Автор: Мери Кондова