"...тази среща закъсняла

цял живот ще ни тежи..."

В една неделя,

в средата на април

получих с песен

твоя поздрав мил.

И много време

се проточи

оттогава.

Благодаря, но...

чувството

не отминава.

В сърцето топъл

спомен се е свил,

от времето

на пролетния вятър,

листа и

пъпчици развил,

погалил

с нежни пръсти

и розовия храст

пред къщи.

А днес ме среща

/закъсняла съм…/

с тебе и твоите

помъдрели очи...

Хей, дете като мен си -

насреща ми.

И …Вярваме,

че раздялата

никога няма

да ни заболи...

Никога!

Jamai!

L’amour c’est toi,

l’enfant c’est moi.

Pour l’une amour...

n'est pas des frontieres...

Автор:  Меричка