Ще се лутаме слепи
из мрака и от думи
раняващи с кървящи сърца
Не! За това аз нищо
няма да кажа
казах достатъчно
също и ти.

Ще подам ръка,
ако си в нужда.
Ако ме помолиш
ще вляза в стихиите
ще те измъкна
от тинята….
Защо?
Защото ти не го направи
когато бях там!
Не искам да съм като теб!

Много ми хареса стихотворението на Меричка и вдъхнови тези няколко редчета. Обаче когато човек се е отдал на прозата, поезията трудно върви. Не ми се получи много добре, но здраве да е. Ама какъв нарцис бе хора съм! Не стига, че не написах хубаво стихчето, направо го претупах, не стига, че не коментирам стихотворението на Мери, а на всичкото отгоре си коментирам моето. И понеже на чорбаджията никой няма да му направи забележка, за това той сам си ги прави.