Аз гледам те и знам, че няма смисъл

потокът ми от мисли да се спре.

Докато Бог на теб ме е орисвал,

ти - целият ухаещ на море -

вълните му без жал си завладявал

и вечните му стръмни брегове

с моряшки усет си дарявал,

ти - целият ухаещ на море…

А то, притихнало в тревога,

поискало е таен знак да сътвориш и,

в изнемога, при него да се върнеш пак.

С целувките от морска пяна

"наказваш" суетните ни светове,

където вечно съм огряна

от теб - ухаещ на море.

Автор: Меричка