Щастливки сме, и двете с Юлияна си имаме по една любима група с Ю. Нейната е Ю ТУ (U 2), а моята ЮраяХийп (Uriah Heep). И, за да честитя Рождения ден на Юлето, както си му е реда, отварям една супер ценна книга – „АБВ на Попмузиката“ на корифея от соц годините Йордан Рупчев и Хайнц Петер Хофман. Там на буквата Ю има четири банди и един …дует Юритмикс. Но думата днес е за Ю ТУ. Някъде за начална година на съществуването на групата се споменава 1976, но това всъщност е стартът на ученическата все още не рок-банда, събрана по обява на училищен постер.

“Boy”/80, “Oktober”/81, “War”/83, “The Unforgettable Fire”/84, “Under a Blood Red Sky”/85, “Wide Awake in Amerika”/86, “The Joshua Tree”/87.

В края на 70 четиримата са още гимназисти и свирят енергичен китарен рок – кое ли чудо в тази сфера не е започнало така – построен върху основите на три акорда?! Време е на Новата вълна и младата ирландска група е повлияна от типичните ѝ белези – тенденция, която се изявява в първите албуми, макар че музиката им постепенно променя облика си и се обогатява с нови елементи.

Първите записи са направени в Ирландия, а участието на Ю Ту в ню-уейв клубовете в “Англия и по – късно в САЩ допринасят за определянето и като една от рокгрупите на бъдещето. Това като че ли придобива своя замисъл през 1987, когато албумът „Дървото на Джошуа“ превзема за няколко седмици първото място в класацията на списание „Билборд“ и предизвиква такъв интерес към тях, че в един момент и седемте дотогавашни албума намират място в същата класация-нещо случващо се твърде рядко на рок – петолинието.

А всъщност съдържанието на много от песните им е ангажирано с политическите и социални проблеми на съвременния свят, за онова време твърде важни за развитието на обществото. Със силна такава насоченост са „Куршум в синьото небе“, „Хълмът на самотното дърво“, „Майките на изчезналите“ („Дървото на Джошуа“ е издаден след обиколката на Боно из страните на Централна Америка, която той извършва по поръчение на Международната организация за защита на правата на човека).

Подобни песни Ю ТУ не създава за първи път – те присъстват в репертоара ѝ още от албума „Война“ /83, от който е „Неделя, кървава неделя“, свързана със събитията в Северна Ирландия. Групата взема участие и в редица благотворителни инициативи, между които и „Live Aid” през 1985 г. Въпреки голямата популярност Ю Ту запазва националната си принадлежност – наричат я „Славата на Ирландия“ и чрез собствената си фирма тогава, за грамофонни плочи подпомага дейността на растящите рокгрупи в своята страна.

Останалата част за този прекрасен Боно ще опитам да довърша до края на Юли. Приятно беше да се докосна до това ”tesoro” или с други думи съкровище.

Автор: Мери Кондова