За кой ли път в ръцете ти съм струна,

не ще се скъсам,

ако по изгрев ме докосваш.

Горещите ти длани мълком да целуна,

е щастие, което страстно ни миросва.

Тази сутрин моето скромно небе

пак извика желаната

нежност – любов.

С весела усмивка ме превзе

Слънчев лъч, навярно Божи благослов.

В тази вечер, с майски сняг

в косите раздиплени,

с виолинено синьо разлято небе

ти прошепвам до болка познатите истини,

в аромата се губиш, дете.

23.03.2009г.  Автор: Меричка