|
Разболява тази обич към морето,
но предпазва ни от ревност и тъга.
Ти очите си спусни без страх, поете,
над лазура син, в прегръдката с вълна.
Твърди ли някой, че вълната ти отива
с мириса солен намигва на брега?
И спомени в безмълвие налива -
за лятото, простора, вечността...
Цял живот едва ли ще ми стигне
да вникна в устрема ти, с вихри поделен.
Вълна в очите ми зелени ще се вдигне
и ще залее с кротост светналия ден!
Автор: М.Кондова
|
