|
Поезия и изкуство -
Перли
|
Със теб до лудост
си приличаме -
две капчици роса,
застанали без страх
и без понятие за вечност
на края, на ръба
на кестеновите листа.
А в следващия
миг готови сме да паднем:
Звън, звън.Ти над обагрен
в жълто с кехлибарен
блясък стрък -
жълтица - борбена си,
миличка иглика.
Звън, звън.Това е...
Потрепвам аз, и скромно
поемам към моя цвят -
аметистов, приглушен
меланхоличен,
на лунна теменуга
все повече приличен.
Различни, ароматни
източните чувства
ни създават и сякаш
сътворяват хармонията
нежна между двама.
Две пролетни цветя,
едва докоснали света.
Нали узна как и кога,
кой ни събра
над бездната -
две капчици роса
отронващи се
от края, от ръба
на кестеновите листа.
Автор: Меричка 26.07.2006г.
|
