По Uriah Heap

На А.х2 и Мариана

При мен дойде

в една самотна сутрин,

в късното съботно утро...

Косите и дълги и черни,

от морската пяна родени,

се сливаха с танца на вятъра

в средата на зимата...

Гласът й, по-топъл

от нежния дъх на земята,

в прегръдка ефирна притихна унесен.

Къдрица немирна опари челото,

а после в мечтите понесена с нежност,

която отпуска сърцето,

разстели за обич небето.

Килим от цветя нарисува,

преметна го в горска дъбрава.

И звуците там я милуват,

потъва в безкрайна наслада.

При мен дойде

в една самотна сутрин,

в късното съботно утро...

Очите и бистри, зелени,

най-пъстрите в този живот,

сипнаха жар и възкръсна във мене

тази дочакана луда любов...

Ръцете и, с обич

и вяра искряща препълнени,

своята светла, безкрайна нега ми даряваха.

Потръпваха ласкави, в тъмното,

а после не спряха с омайна надежда

почти до съмнало -

моите, топлите, покоряваха.

Усмивката й, разкошната, бисерна,

сля се с устни горещи, копнеещи.

Прекрасна любима, ти слиса ме.

В късното съботно утро – на свещи!

При мен дойде.. Добре си дошла...

Автор: Меричка