Превзе сърцето ми с милувка тиха

и мислите ми с вихрен конен бяг...

Сълзите ми гальовно днес отпиха

от свежестта на доверчивия ми сняг.

Превзе душата ми и с огнените трели

на чувствата, с нетленно тържество.

Зениците ми от любов са отмалели

и в кладата на свято тъждество

се раждат песни и най-светли химни,

и оди радостни превземат свят красив.

 За теб, за нас, са чувствата взаимни,

в летежа бурен и потръпващ, жив.

Превзе ме с глас, с усмивка, нежно,

при слънчева омая ме отвлече.

Превзе сърцето ми копнежно,

душата ми превзе... човече!

Автор: Меричка