|
В коритото на бяла каменна чешма, извира, утолява мъчителна жажда водата жива, дето сбира се сама - отпиеш глътка и песен душата ти ражда. И литва високо, и буди гората, и ехо я вее из урвите пусти. Изтича, изсипва се в шепа водата и навлажнява попукани устни. Сам сръчен майстор бе вградил в чешмата момина снага. Подминаха я теглила, беди, като по чудо оцеля. Сега изправя се безмълвна, че сянката не смее да говори. Чешмата бяла днес е пълна със спомени отколешни догоре. 22.09.1999 Вода, ти си самия живот...
|