В коритото на бяла каменна чешма,

извира, утолява мъчителна жажда

водата жива, дето сбира се сама -

отпиеш глътка и песен душата ти ражда.

И литва високо, и буди гората,

и ехо я вее из урвите пусти.

Изтича, изсипва се в шепа водата

и навлажнява попукани устни.

Сам сръчен майстор бе вградил

в чешмата момина снага.

Подминаха я теглила, беди,

като по чудо оцеля.

Сега изправя се безмълвна,

че сянката не смее да говори.

Чешмата бяла днес е пълна

със спомени отколешни догоре.

22.09.1999

Вода, ти си самия живот...