|
Скитница небесна си... Разливаш се като река и всичко по пътя си помиташ. Препятствие ли е брега - Имаш ли силици да питаш? Мила, слънчева течеш нататък, че чакат кълнове и семена. Мираж не си безумен, кратък, а носена от хиляди платна, под ветрове, целували безкрайно, и светло, и мъгляво, но и трайно, струниш и радваш без остатък, и топлиш ни със силата, която те създава. О, скитнице, Поезия, небето изсветлява! 09.2006
|
Коментари
Слънчева любов
На ...
Небето изсветлява
и в спомен нежен
за любовна нощ
изтлява
последната
звездичка.
Протягам се
и блесва слънцето в очите.
Ръце протягам пак към теб
След нощ вълшебна
да срещнем утрото
в прегръдката на
танц-любовен.
Лъчите слънчеви
да поиграят в косите ти
целувките ти нежни
по гърдите ми...
Любими мой...
Морска идилия
Шепотът на морските вълни,
от брега укротени със нежност!
В корали скрити живи звезди,
капчици синя безметежност...
Не напомня ли всичко у тебе
на онуй живописно платно,
дето скрити в пламък вълшебен,
искри сякаш играят хоро?!
"Усмирителна" нова надежда
в океана от сълзи блести.
Към морето щастлива поглеждам,
сякаш там ме рисуват вълни.
И във своята сянка ме вграждат
милиони смутени звезди.
В тях пулсира неземната жажда
да ми бъдеш приятел и ти!
RSS на коментарите по тази тема