Пиша го на прима виста

Моля Ви, нека не се случва да останем сами!

Вчера, 07.06., се бяхме уговорили семейството рано-рано да се качим на гробището и да почетем паметта на баща ми. Така и стана, след 7:45 вече чаках мама и сестра ми да излязат от техния етаж, бях набрала сини и виолетови кампанули и други юнски цветя, които добавих към шестте червени карамфила на мама.

Тъкмо поставихме вазата с цветята пред паметната плоча, и дойдоха строителите на малък навес в памет на трима души, който беше заръчан от техен близък, в едното крило на банкета до гробищата. Те се приготвиха да прехвърлят водата, която щеше да захранва чешмата, иззидана там, от изведения над уличната решетка маркуч. До момента я бяха ползвали за омесване на бетонововаровата смес за измазване и други строителни работи.

Вечерта нямаше как пак да се качим до там, ритуалът още сутринта изпълнихме, затова пък мама ни покани на възпоменателна вечеря. Помолихме се за татко, преляхме от алкохола. С добро го поменахме…

А днес трябваше с нажалена душа да узная, че снощи, пет години след смъртта на татко е починал семейният ни лекар – родом от с. Павелско. Събра му се доста след поредния микро - инфаркт, множество здравни проблеми след това, а и поради напрегнатия живот на отдаден на пациентите си лекар. Сега ми се плаче, защото си нямаше никой близък на този свят, не се ожени, след пенсионирането си имаше една кауза – децата, по специалност педиатър.

Дъщеря ми израсна пред очите му, даже снощи така ме жегна нещо под лъжичката, когато я убедих да попита доктора кои са причините, че за момичетата по-здравословно е да носят и то, не много тесни поли… Както и да го попита правилно ли сме избрали вече в настоящия момент сутиен, а не ламбада да носи.

Уточних се още на 06 юни със сестрата от кабинета му, че ще пратя малката, за да и издаде разрешение за пътуване и престой в лагер в Троянския Балкан, за който се готвим от седмици. Не ми се мисли утре, какви опашки трябва да чакаме, какви регистри да прехвърляме, защото се търсят и датите на всички имунизации, извършени до момента.

Мама,  днес съпругът ми я заведе рано пред кабинета на нашия доктор, каза ми по телефона, че звънели на доктора, че и сестрата я нямало. А пациентите ги поела друга лекарка – моя съученичка, която въпреки многото чакане, успяла да се справи. След това обаждане до мен, мама се обадила на сестра ми, а тя на полицията – отишли до блока, качили се пред апартамента и разбили вратата – намерили го спящ на леглото си – мъртъв.

Дано намерят човека, който му е бил довереник, и който да разпореди за погребението  и пак … ще се повторя …не оставайте сами на този свят.

Поклон!

Автор: М. Кондова