Автор: Меричка

С целувките по моите коси

отлагаш дълго тъжната раздяла.

В очи любими, в тъмните очи

видях усмивка се е спряла.

С прегръдки, пламнали по мръкване

извикваш радостта в звездите.

След нас остават само стръкове

и спомените по тревите...

С омаята на росно биле,

и с' звук на меден чан

под погледа Му свилен

вървим по пътя начертан.

И няма да ни плаши дъжд,

и весела дъга ще грее.

Щом съм с усмихнатия мъж,

животът, ведър, ще се смее...

То от много еротични песни дето още не съм ги чула...