"Морето само живите обича..."

                                                Хр. Фотев

Остана завинаги седемнайсетгодишна,

загледана с болка в Бургаския бряг,

където разбиват мощта си първична

лудешки вълните във страстния бяг.

Поглеждаш ги как го докосват едва,

безкрая ги праща, безумно целуват.

Разтапя се тяхната синя снага,

щом с обич до него доплуват.

И бялата пяна, която се връща

към своята “тънка мъгла”,

косите момичешки тихо прегръща

и нежно ти шепне:”Ела си, ела...”

Седемнайсетгодишна, волна, добра

и бяла – слънчево светло момиче,

стопява се "синя добра тишина"

и виждам - наблизо си, тичаш...

А някога пак ще докоснем мечтите

в ръцете, в косите, в очите ти живи.

Примамва безшумно към пясъка ситен,

седефа безкраен на малките миди...

03.07.2006 год.

Навярно я срещнах - една е от вас,

малката фея лудува в Бургас!

Автор: Меричка