|
Коя, към дяволите да ме спуснат,
коя от двете ни е ТЯ?
Мълчиш, смутено свиваш устни...
Не го увъртай, а признай си!
Или пък - трета някоя в нощта,
за теб въздиша и мечтай си...
Пред твоите очи по-гордо,
честно преминава съзнание неотменимо,
че съм аз!
Защото моята жарава,
запалена в прекрасен летен ден,
гори от дива буйна страст
и радва се, че ти си с мен.
22.08.2009г.
М. Кондова
|
Коментари
защото няма друга по-достойна,
ще искам срещу мене
да излезе ТЯ.
Но ТЯ е силата поройна,
която ще ни повлече в борба.
А ти заспиваш, унасяш се и ето,
опива те на славата шума.
ТЯ слиза като шлейфа на комета,
по-прелестна от утринна зора,
и по-щастлива от небето
и сяда в неговия скут.
А той не бива да е луд...
Със своята дама в червено
ще танцуват с плътно споени скули.
А ние сме само стръв - за акули.
Не се захващам за играта двойна
и остани си ти спокойна...
Защото двете си копаем гроба,
а ТЯ е огън - просто да не си и в джоба!
RSS на коментарите по тази тема