|
Плаваме на лунна светлина - по-верни няма от нас на света. Макар бреговете да раздират без жал всяка нежна вълна и мистрал, погнал буйните морски вертепи, да отпенва мислите ни слепи, не ще го укрия: Такъв си! Смел и нежен,… и в бурята морска оставаш копнежен. И караш сърцето ми, смутено, да пее, и чувства непознати в мене то да влее, претръпнало сред дива и тъжна мъгла. А ти още вълнуваш, знаеш ли това? А плавахме на изгрева с платната, обходихме открай докрай Земята. И всяка лодка и …пазарен шум, неовладени отекваха в моя разум. Сетивното оставяш сега да ни води, защото с теб овладели сме несгоди! 13.01.2010
|
Коментари
Като прочетох стихотворението и коментара, се сетих за това, което съм писала и е публикувано тук. Приказката \"Жената-скелет\", анализирана от Клариса П.Естес в книгата си \"Бягщата с вълци\" и моя анализ.
А другото е една моя метафора "за рицаря". Ще обясня: Рицарско време... Аз съм у дома и чакам моя любим, който е рицар. Може да го чакам от скоро, може и от дълго време. Обичам го много и се притеснявам за него. Той се връща - уморен и изтерзан, наранен физически и душевно от рицарството. И ...Ако каже: "Уф, рицарството не е за мен, ето вземи копието ми" и се гушен в мен и иска нежност,ще бъда разочарована и наранена. Но не защото не искам да съм нежна и внимателна!Обст оятелствата са такива, че той е рицарят. Независимо дали му харесва това, което се иска от него! Това е дългът му.
Ако обаче той се върне прашен, изморен, отвратен от това, което причинява войстващата нагласа; оставя копието си на коня и се радва да ме види, отношението ми ще бъде следното. Ще се радвам да го видя, че е жив, ще превържа физическите му и емоционални рани, ще го прегръщам и целувам, ще го галя и утешавам - той търси и иска и аз му го давам! Има нужда от утеха и женска ласка. Може даже да пожелая да тръгна с него. Защото той не се отрича от дълга си и същевременно има нужда от женската ми подкрепа. Затова изявявам желание и тръгвам с него. За да го подкрепям в пътя му, нищо че съм жена.
Тези мисли ми минаха, докато четях стихотворението и коментара на Камино за любовта и за несгодите, трудностите, мъката и болката в нея. И какво получаваме, когато ги преодолеем заедно, и какво, когато не вземем изпита ..."вечно ще търсим нещо си..."
Несгодите, трудностите, проблемите, тъгата, болката правят любовта здрава и силна като скала или неуспявайки да устоим на всички бури, премеждия просто я разрушаваме, търсим друг/а която да обикнем и да ни обикнат с надеждата, че ще намерим лесното щастие и радост. Любовта е изпитание, това е най-трудното нещо, с което се сблъскваме през живота си, другото най-трудно е смъртта. Всички искаме и пищим за любов, любов, любов, да ни обичат, да обичаме...Малцина си дават сметка какво е Любовта, как влиза с гръм и трясък в живота на искащия и търсещия Любов и как променя всичко из основи. Слабохарактерни те бягат, силните остават, поискали са си Любов получили са я. Любовта дарява щастие и радост, но само след като сме минали и овладели, преодолели несгодите. Както е написано в стихотворението . Няма лесна Любов, защото говорим за Любов. Има лесен секс, който можем да сбъркаме с Любов, има и други лесни преживявания, които често бъркаме с Любовта. Както казах Любовта е изпитание и изпит, ако го издържим ще получим радостта и щастието с любимия/любимата. Ако се провалим в това изпитание вечно ще търсим...нещо си....
RSS на коментарите по тази тема