На теб

Довери ми се, моля се,
сега съм себе си.
Макар че ме плаши
вледеняващата самота,
но не я чувствам,
защото се имаме.

А вероятно изглежда,
че не я чувствам.
И ми се иска
да я извикам.
Да я извикам
с твоето име.

Довери ми се, моля се,
сега си себе си.
Макар че ме плаши
разгулницата - нощта.
Но не я виждам,
защото си принадлежим.

А отдалече изглежда,
че не я виждам.
И ми се иска
да си тръгне.
Да си тръгне,
извеждаща изгрева.

...........................................
А...
А салкъмите
чакат да съмне
бяла ружа и невен
навдигат венче.
Да забравим,
че още е тъмно
мое мило
прекрасно момче.

Довери ми се, моля се,
сега сме ние.

24.04.2006

Мери Кондова