|
Поезия и изкуство -
Перли
|
Вярвай, никога не бях те виждалв толкова чаровна светлина,сякаш буйният вулкан изригналпраща поздрави на всеки по света!
Очите ти блестяха с онзи пламък,но недокоснатите длани бяхапо-ледени от най-твърдия камък,напразно истински така ме сгряха.
Страхът, приличен на змията,плъпнала из райската градинапо-едри капчета замята -добър да бъде - бързо да отмине.
Сълзите на дъжда се вляхав неземната река, потоп родила.А мъката по топлата ни стряхапрошепваше ти в унес "Мила..."
Автор: Мери Кондова
|
Коментари
Тук съм и чета новопубликувани те. Не мога да се разпределя времето докато съм в отпуск, и затова изоставам и с превода ...
RSS на коментарите по тази тема