Полекувай ме с устни.

Вълшебни...

Поцелувай в нощта.

Ще притихна, в теб сгушена.

Омагьосана цяла.

И гальовна, и тиха ще спя.

Като ново начало –

събуди ме с усмивка

и с песен...

с ласка топла пред изгрева...

Уморена?...

Цял живот все щастливката.

Вечно тебе съм искала.

Преди време, не помниш ли,

ти изпрати ми зимата?

Да я стопля със дъх.

а я пратя със зов.

И луна теменужена

да ми върне любов.

Обречи ме на лятото

и във юлския пек,

на глухарчето – в златото,

аз те виждам човек,

дето с нежна утеха,

само с мисъл дори

и да няма пътека

ще пребродиш гори.

И избухвам със сила

в ярък есенен плам.

Докога ли?...

Пролетта ми е мила.

Връщам я. Чакам я.

Още имам! Ще дам!

Автор: Меричка 07. 02. 2007г.