Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила. 
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.
 
На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих. 
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.
 
Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.
 
Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…
 
Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя  някой ден при тях.
 
И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.
 
Понякога съм като в път без изход - 
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.
 
Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…  

SAS (Селвер)