|
Поезия и изкуство -
Любими автори
|
Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно,
зряло в черната угар до синура в крайната нива -
овършано по пладне с копита на бели коне
...и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза.
Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто.
Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно.
Малко зрънце любов във отлюспена шепа добро,
посадено по изгрев с росата отгоре на хълма.
Този мъж, дето знам, е напукана хлебна кора.
Той небето издига - да вдиша земята свободно!
Този мъж, дето знам, се замесва с любов от жена
и към чуждия хляб не посяга със пръсти греховно.
Този мъж е горещ. Той ухае на прясно сено.
Той е силен и нежен, сълзите дори да го стягат.
Този мъж е криле. Той е покрив от бяло платно.
Малка глътка живот. И да бъде живот му приляга!
Нели Господинова
|
Коментари
RSS на коментарите по тази тема