|
Орелът...Орелът преди да умре,
полита нагоре , безумно високо...
С криле да прегърне земя и море
и своето минало - бяло, широко...
Той сбогом да каже на този безкрай,
над който летял е стотици години.
Дори и орлите спохожда ги край!..
Безсмъртни са само просторите сини!
Гнездото в скалите - още е там.
Орелът - баща, орлицата - спомен...
Небето над него е купол на храм -
висок, поетично красив и огромен!
Прибира за миг уморени криле -
надолу полита...земята го чака!
Прощавай живот! Ех, прощавай поле!
Прегръщам завинаги всичко. И мрака!
Орелът бе стар, но умря от...любов!
Бе влюбен в красива и млада орлица.
За нейната обич и нежност, и зов -
докосна звездите, с крилото на птица...
И аз като него - до Бога летях..
Божествена обич си мислех - до мене!
В очите - увяхваха звездни цветя.
В душата ми -спомен за щастие - стене!
Николай Цанкарски "Златна орис"
|
