Когато вечер слънцето заспи погалено от лунните въздишки. Нощта разпалва хиляди звезди и ги оплита в златните си нишки. Така в небето сякаш оживяват герои, нимфи, дракони, коне, епохи и години преминават и властват пак най-силните крале. Отново пее сребърната Лира прегърната от нежните криле на Лебеда - във който пак пулсира безсмъртното Орфеево сърце. Отново ни докосват в тъмнината мъгливите коси на Андромеда и сякаш ни се молят с тишината в очите на Персей да се огледат. С ръцете си ни гали по лицето изваяната с дъх - Касиопея, а виното любовно към сърцето ще прати по росата... Водолея...

chvassilev