Събирай ме понякога от думите.
От думите, които нещо значеха,
от премълчаните, които в пълнолуние
по покривите лунатично крачеха.
Изваждай ме от липсата на минало
...като ненужна вече формула,
изваждай ме със плюс или със минус,
забравяй ме, за да си спомняш.
Измисляй ме след краткото ми име,
oт името ми тръгвай все нанякъде.
Ако повярваш, че тогава ме е имало —
недей да вярваш, че съм плакала...
Събирай ме понякога от думите,
изглаждай ме със гънките по листа...
И в някое голямо пълнолуние
ще се намериме по-истински.

Яна Кременска