Като изгрев над горска поляна
за душата ми, обич, бъди!
Синева, от искри разпиляна.
Огън, който оставя бразди...

Да докосвам в очите ти лято,
нарисувано с късчета жар.
През сълзите - пътека от злато,
а на устните - дъх-кехлибар.

С тихи думи гласа ми загръщай,
като влюбена в цвете пчела.
Сътвори от ръцете си къща.
От косите - безброй хвърчила.

И в олтара, от вечност погален,
щом мечтите ми сбъднеш в зори -
остани като пламък разпален.
И гори. И гори. И гори...

Ясен Ведрин (Сбъднати предчувствия)