Как искам пак да съм дете,
да скитам в нашите пещери,
да плувам в синьото море,
да бродя в гъстите гори.
Не съм саксонец горделив,
на свобода съм се родил,
сред планините съм щастлив,
прибоят морски и е мил.

Съдба, от титла ме лиши,
от нивите, орани с плуг -
презирам робските души
ведно с угодниците тук!
Върни любимия ми бряг -
прибой на яростни вълни.
Там искам да се скитам пак,
тъй както в детските си дни.

Все още млад, разбирам аз,
че тоя свят не бе за мен.
Защо последният ни час
е с мрачни сенки замъглен?
Сънувах сънища добри,
бях с чудни образи богат.
О, истино, защо разкри
с лъчи омразни тоя свят?

Обичах - но останах сам,
дружах - но без другар съм днес.
Сърцето ми тупти едвам,
обезверен съм и злочест.
Макар че с вино някой път
лекувам болката в гръдта -
за кратко радва се духът,
сърцето гасне в самота.

О, глупост, да понасяш тез,
с които злато, сан и власт
случайно те събират днес
да пиеш в празничния час!
Душите верни ми върни
и чувствата от младостта,
и от сганта ме изтръгни,
че тя убива радостта.

И днес, обичана жена,
която всичко си за мен,
усмивката ти избледня
и моят дух е вледенен.
Спокойно ще се разделя
с разкоша и със пошлостта
и тъй ще се задоволя
със тишина и доброта.

Аз мразя тоя хорски шум,
но хората аз не презрях.
Жадува бездни моят ум,
за да се слее с мрака в тях.
О, ако бях роден с крила,
щях волно да се извися
над мрака, над тълпата зла
и там да се успокоя!