Когато съм ти казвал аз:
- Иди си!,
...защо не си дочула ти:
- Ела!,
да бъдеш винаги при мойта мисъл?
Когато някъде с усмивка зла
пред тебе викал съм на глас:
- Раздяла!,
защо не си дочула:
- Остани!,
за тази наша среща закъсняла...
Когато през тревожни,
късни дни
наяве всичко свято съм отричал,
защо не си дочувала едно:
че повече от вчера те обичам?
Дано ме разбереш,
дано,
дано...

Евтим Евтимов