Спонтанен и непланиран разговор - интервю на Юлияна Шапкарова с Вили Тодоров - поет, писател, художник

Вили: Често казано не очаквах, че написаните стихове и разкази може да представляват интерес. Не очаквах и да се подредят при публикуването им с такъв вкус като последователност. Благодаря! Ако намеря пари за книжно тяло, ще се отпечатват именно така и тогава ще помоля за разрешение да цитирам редактора им.

Не очаквах да смутя с разказите за суинга. Извинявам се! Но той е прекрасно нещо, ако се прави именно по този начин - без насилие, "перчене" и самодоказване във всяко едно отношение и е между умни и културни хора. На запад това са затворени общества, които няма нищо общо с показваното от филмите или рекламите за суинг-клубове. Тук има много малко, защото все пак сме бай- Ганьовци.

Вили: Аз трябва да благодаря за честта да бъда публикуван и за подобно признание (чрез коментар под "Близначката. 1 част" Дано и другите части те развълнуват по подобен начин.
И отново ми се иска да повторя молбата си да бъдеш редактор, ако намеря спонсор за издаването на стиховете и разказите в две отделни книжки. (в една - ще стане много дебела).

За благодарност бих дал приходите от продажбите за развиване на списанието или за нещо друго, което ме посъветваш. Защото не искам да печеля каквото и да е от тях. Достатъчно ще ми бъде, че някого ще развълнувам или ще поиска да изпита чувствата в "Тихо е...", "Аз поисках само...", "Обичам да те любя в съня си...", в разказите и др.

Юлияна: Благодаря ти Вили, за тези мили редове. Наистина са много ценни за мен. Бих могла да бъда редактор, но определено имам някои сериозни пропуски в литературния български език и не зная дали съм подходяща за тази отговорна задача. Мисля, че Мери Кондова е по-добрия избор. Ще го обсъдим и ще решим.

Искам да те попитам дали би разрешил да публикуваме този разговор в сайта или във форума на Сексология и природа на човека, като един вид интревю с теб? Защото не за теб, но за мен е чест да представя творец като теб в сайта.

Вили: Не зная доколко ще представлява интерес за околните нашият разговор от гледна точка на това дали съдържа нещо интересно за другите. Но както решиш! Не бих възразил на всичко, което приемеш като интересно и полезно за списанието, оказало ми голяма чест.

Ако желаеш, преди да направиш каквото и да е по този въпрос, може да ми зададеш още въпроси, но предупреждавам, че няма да отговоря нищо за своя личен живот и взаимоотношения, като имена и насочваща информация, относно хората, за които съм писал през годините или които съм рисувал.

Юлияна: Ще помисля за някакви сериозни въпроси относно твоето творчество и ще ти ги пратя да прегледаш, да одобриш, да допълниш или да махнеш нещо и ще оформим интервюто. После ще го публикуваме като статия или в стихосбирката или в прозата в сайта. Няма да има за личен живот нищо. Предимно за твоето писане и рисуване. Ти също можеш да помислиш на какви въпроси би желал да отговориш на какво да се наблегне и т.н.

Вили: Не искам да мисля. Винаги съм бил искрен и спонтанен, дори когато на няколко пъти попадах случайно на камери по улицата, последният път дори ме отведоха на работа в тяхната кола, защото снимаха вътре. Май бе по повод годишнина от Чернобил тази година. За мен е по-важно дали може чрез продаване на моите неща,  чрез книга ще мога да допринеса финансово на някого или просто да направя една добрина.

Юлияна: Вили, в действителност в този наш разговор се получава едно истинско, спонтанно интервю, което без притеснения може да бъде публикувано в суров вид. И би ти отивало, защото в теб има известна доза суровост. Ти би желал да се занимаваш с благотворителност чрез твоето творчество. Ето го и първия въпрос: "На кого/ кои би желал да помогнеш в случай, че твоята книга стане реален комерсиален продукт?"

Вили: Бих купил директно от производител животоспасяващи лекарства за деца.

Юлияна: Кога откри, че си творец? Как започна твоето спускане или издигане в необятния свят на творчеството?

Вили: Не съм го избрал аз. Една позната, лека й пръст, помоли свой познат български поет да подбере кои неща да се отпечатат вътре, като предоставиха последната дума на мен. Само за заглавието този поет каза, че най-силното написано нещо е именно едноменната творба. И горещо препоръча заглавието за заглавие на книгата. Уважих безусловно този професионален съвет!

Юлияна: Кои неща в любовта и еротиката стимулират твоята работа - било то в поезията, прозата или живопистта?

Вили: Не зная какво очакваш да кажа. И защо говориш за стимулиране на любовта и еротиката. Нима Любовта може да се стимулира. Тя или се ражда или не съществува. Знае ли някой какво представлява Любовта, че да открива стимуланти за нея? Аз не зная! А колкото до еротиката - там също не мога да отговоря. Едно и също движение според обстановката може да бъде еротично или не.

Нали е известно, че има жени, които се обличат така, че да искаш да ги събличаш, а други се събличат така, че да искаш да ги облечеш. Но съм рисувал само жени, които са ми направили впечатление с нещо вътре в тях и те самите не просто са позирали, но и са били съпричастни с това, което исках да покажа. Иначе не се получава нищо истинско, поне според мен. 

Аз зная едно и винаги съм го твърдял - човек трябва да изживее нещо и след това, ако пожелае това, да го сподели с прости думи. Не трябва да си измисля, ако иска да предаде своите чувства на читателя си.

ЗАВИЖДАМ НА ДРУГИТЕ...

Завиждам на другите,
които с думи могат
да нарисуват много неща.
Аз не мога.
Защото пред мен
е само Тя.
Докога ли ще бъде това?
Кога ще свърши всичко?

Не искам и не мога
да сложа сам край.
Все пак, съм роден през Май.
Обичам живота,
любовта, мечтите.
И всеки гледам в очите.

Затова и завиждам на хора,
които успяват да пишат
за различни неща.
Аз това не мога да правя,
защото пред очите ми
е единствено Тя.

И, ако сам не го изживея,
да го опиша после
не ще съумея!

ЛИСТ ХАРТИЯ

Лист хартия
е пред мене сега.
Бял лист.
Като снежна пустиня.
За мисълта.
Лист хартия
пред мен се намира.
Единствен и верен
приятел в нощта.
Ако искаш да го запълниш –
намери с какво!
Но и един щрих
или искрена дума
да сложиш върху листа.
И пак ще си казал
всичко ти на света!


ВЕДНАГА НЕ ЗАПИША ЛИ ...

Веднага не запиша ли
аз мисълта,
тя изчезва в безкрая.
А кога ще се  върне при мен –
това никой не знае.
Думите истински са като крила –
летят заедно със сърцето.
Но, ако не ги уловиш
или кажеш пред нея навреме,
скриват се те в небето.
То и затова е различно.
В него кръжат думи
на щастие, мъка, надежда.
Но към него аз не поглеждам.
Защото ги търся
само в сърцето.

Вили: Дори сега ще си призная, че искам да започна или да завърша книга със следния стих:

ЧИТАТЕЛЮ МОЙ, ЗАЩО...

Читателю мой, защо тази книга взе я?
Какво очакваш да прочетеш тук?
Чувствата мои описах в нея,
но не желая с тях да стигна до тук!

Какво ще помислиш за моята книга?
Тя не е написана от поет.
Аз търсих само да уловя мига,
спрял в душата на Телеца заклет.

Думите написах на един дъх,
но от тези, които омагьосват сърцето
и карат очите от щастие или мъка
да търсят звездите в небето.
Вече ти казах – бяха на един дъх.
Не отнеха ми много време.
А какво преди тях в живота изпитах –
тез’ спомени никой не ще ми отнеме.

Животът мой е пълен с чувства,
а не със стремеж за кал и пари –
те после остават за тях, другите.
А там си отиваш сам, нали?

Парите ми бяха за мигове чудни,
а не просто цел в живота свой.
Затова сега имам спомени свидни.
Не си ли съгласен –
тогава затвори тази книга и ...
Извинявай, читателю мой?

Юлияна: Предлагам с тези красиви стихове да завършим краткото интервю. Би ли желал да те попитам нещо друго или да оставим поезията да говори на своя език....

Вили: Аз не съм творец! Винаги съм рисувал или писал единствено когато нещо изживяно ме е развълнувало. Или когато "моделът" ме е впечатлил с нещо вътре в себе си.

Препоръчваме още: 

Ние не правим любов

Аз поисках само