Не слагам всички под общ знаменател. Имах предвид само тези жени, които с повърхностно безразличие и дори с презрение се отнасят към поезията, тъй като се интересуват по-скоро от финансовите възможности на мъжа, а не от поетичните. Но си права не е необходимо да обсъждаме тази част от женското съсловие. Да, те наистина няма да получат такова стихотворение.

Мъжката поезия понякога може да те остави без дъх с дълбочината си и със силата на бошуващите вътре чувства, умело прикрити под т.нар. възпитание на момчето: "Не хленчи! Мъжете не плачат!" И те не хленчат. Никога! Но безмълвния вик на лириката им раздира тишината на тихите, снежни и студени нощи. Не нашите. Техните студени и самотни, зимни нощи. Може би често циничната и безразлична женска душа тъй модерна в последно време няма никога да схване това.

Благодаря на автора! Разплака ме, което показва, че моята душа все още не е успяла да се разболее от модата на женска циничност и безразличие.