На...

Тихо е.
Някъде някой развълнувано диша:
- Обичам те, Мила!
Пръсти
бавно по кожата плуват,
докосвайки леко
вълните
от нежен
овал.

Тихо е.
Две сърца туптят в едно.
Телата се сливат...
потъват в екстаз...
Зад луната
светът смутено наднича,
а после извръща очи,
от любовта онемял.

Тихо е.
Някъде...
Някому...
Някой шепне със страст:
- Обичай ме, Мили! Обичай ме...

Тихо е.
Много е тихо...

Автор: Вили Тодоров