На М.

- Здравей, мила! Знаеш ли?

Тази нощ седнах да пиша за теб.

Поисках да те опиша.

Дълго се колебаех,

дали за твоя портрет

съм имал дар свише.

Взех празния лист,

и писах думи в някакъв ред.

Но след това спрях.

Нейде там, в безкрая,

„Тишина” засвири тромпет.

В паметта ми изникнаха спомени

пред кого я бях изпълнявал.

Беше отдавна. Много отдавна -

още моят свят беше без теб.

И странно – пред мене се появи

горяща, усмихната, мила.

Дъх притаила.

Със звездички от бял люляк

сред свойте коси.

Отпуснах ръце и останах смълчан,

огрян от появата в нощта

на най-свидния свой блян.

В очите ти видях

от чувства цял ураган -

жажда за власт над света,

над живота, деня и нощта,

към мен любопитство и ...

толкова свян...

Тромпетът замлъкна.

Замислих се. и ... отместих листа.

Сърцето разбра,

че да създам твоя портрет

не бях получил дар свише.

А знаеш ли, мила?

Аз само поисках...

да пиша за теб!

Поисках да те опиша! ...

Автор: Вили Тодоров