Събудих се и се огледах.

Жарава от звезди, луна,

за любов горящо тяло...

Но аз отново бях сама...

Огледах се –

всичко до болка познато,

това бе изборът мой.

До мен спеше някой

с надеждата, че е бил „Той”.

И зажадувах за пламтящи ръце,

за галещи пръсти в косите,

за мигове на бурна любов

сред делфините и вълните.

В ухото ми поисках да шепнат:

- Любима, с какво ме омая?

Защо погледна ли те в очи,

какво да правя не зная?

Накърми ме с гърдите си, мила,

гъвкаво тяло над мене извий –

твоята обич дава ми сила.

А после – кръвта ми изпий...

Замечтах всяка нощ

да ме приспиват с шепот:

- Ти си любов, ти си всичко …

И да замирам с трепет,

стаила дъха си щастлива.

Отдавна в сърцето си скрих чучулига.

Роня пред нея зрънца от надежда,

поя я с капка сълза

и понякога думи нареждам.

За страст, бушуваща в сърцето,

и за меда на една красота,

скрил от чуждите погледи

блян за полет в небето.

Събудих се и се огледах.

Жарава от звезди, луна,

за любов горящо тяло...

А аз отново бях сама...

Автор: Вили Тодоров