Казват, странник – това означава,

че роден си по-различен,

без вятър попътен следваш мечти,

но не те приемат за себичен.

Винаги летиш след тях,

бързаш да ги настигнеш,

готов да нахлуеш в ада

и скали да повдигнеш.

Като птица волно пътуваш

и не ти е потребен билет.

Понякога обич е нужна 

или вярност и малко късмет.

Зная, нелесно се срещат,

много са рядко дори,

но да ги откриеш е тръпка

и в това е щастието. Нали?

Ние мразим кръстопътища,

живуркаме си зад стобори.

Но защо бленуваме нощем,

че с някого кръжим в простора?

Черно-бели или цветни,

сънища плетат дантели.

В покров се те превръщат

от желания заветни.

Странник е порода рядка.

На стоп пътуват или не –

не търсят те попътен вятър

и не умират никога на колене.

Автор: Вили Тодоров