Някой някому в мрака

прошепна: Лека нощ, любов!

И без луната да очаква

превърнаха се думите в зов.

В сърцата разгоря се пещ,

светът изчезна сред мъгла,

утихна срамежливо свещ

от танц на сплетени тела.

 Две души се озоваха

в свят на нега и звезди,

а белият разцъфнал люляк

с много обич ги зави...

Автор: Вили Тодоров