Лунен лъч разсъни тъмнината

и заедно създадоха венец.

„Обичам те!" - извезаха с цветя

и от светулки златния прашец.

Поставиха го после в коси,

разпиляни в нежна сласт

и сред уханието на жасмин

бях онемял от красотата аз.

Автор: Вили Тодоров