Не е греховно да целуваш греха си.

Пред съдбата е грях, че не го пожела.

Споменът за това ще е винаги в ума ти,

а болката, може би, чак до смъртта.

От теб ще зависи и оправдание не е:

Бог нареди ми така!

Аз да гадая не искам за миг

ще се докоснат ли двете сърца.

И нима някога

някому някой сметка ще иска,

освен тъгата по младостта.

Не! Не е грях да разкъсаш вълка,

за да се насладиш на кръвта.

Но грях е ... да не целунеш греха си …

Автор: Вили Тодоров