Лека нощ, мила моя!

Лека нощ!

Повече не мога да кажа,

а искам толкова много неща...

Как те виждам плахо да влизаш

и до мен присядаш смутена.

Ще целуна тогава ръцете ти

и в очите ти ще се взра.

После в косите ти ще поръся

светулки с ухание на люляка бял.

Как от рамене ти дрехите бавно се свличат.

Как свенливо зърно

сред моите пръсти любопитно наднича,

а жадни устни се плъзгат

по мечтания нежен овал...

Лека нощ, мила! Лека нощ!

Повече не мога да кажа.

А бих искал да ти прошепна

още много неща.

Как сънувам пред мен Афродита,

Венера,

Астарта с огнена роза

между зовящи бедра...

Как отдавна на бога помолих се аз,

как съдбата си от сърце призовах

да поискаш да се превърна

в твоят първи девически грях.

Лека нощ, мила моя!

Лека нощ!

Сега други думи

не мога да промълвя!

А да споделя с теб ми се иска

толкова много неща за света.

Как замечтах да видя вълчица,

страстно разкъсваща горящи меса.

Как, седнала върху мен,

Кали с целувки нарежда

кога да завършат денят и нощта.

Лека нощ, мила моя!

Лека нощ!

Да напиша друго не мога,

а как ми се иска за много неща.

Как замечтах да се превърнеш

за мен в лятна роса,

в капки пролетен дъжд

в пустинята на света.

Как твоята потръпваща кожа

океан от нежни целувки залива.

Но ти ми разреши

само да промълвя:

Лека нощ, моя мила! Лека нощ!

И знаеш ли, мила?

Погледнах навън.

Нощта си отива, настъпва денят.

Лека нощ, моя мила!

Нима мога да ти кажа

повече от това? ...

Автор: Вили Тодоров