Събрах жарава от звездите,

каймак отсипах от Млечния път,

зрънца кафе дари бялата птица -

тъй направих за теб капучино,

непито от никого на света.

Напълних аз онази чаша –

знаеш, че единствена е тя и

зачаках с твоята усмивка

да родиш пред мене Пролетта.

 Автор: Вили Тодоров