Седя в мрака смутен

и искам само да пиша.

Странно - тя е до мен,

а аз още мога да дишам.

Зная кой и какво съм

и затова не мога да се реша

три думи на нея да кажа:

„Обичам те, Слънце..."

През годините дали е разбрала.

Дано. Но може би аз греша...

В мрака засвири саксофон,

дочух, че говореха хора.

После - и звуци на орган,

но откъде - аз не разбрах,

защото до мене звучаха

камбанките на нейния смях.

Седя в мрака смутен

и искам само да пиша.

Странно - тя се смее до мен,

а аз още мога да дишам.

Автор: Вили Тодоров