Нощта решаваше съдби,
накрая измори се
и приседна да почине.
Помоли утрото да й помогне,
а то пристигна с дъгата –
ей тъй, без никаква причина.

Започнаха от нея да раздават,
но не достигна тя за всички.
И при Малкия принц отлетя
в креватче заспало мъниче.

Тесто от вулканична пепел,
продължи дъждът да меси, 
кълняха странниците бог,
в манастира чу се песен...

Автор: Вили Тодоров