Моята изповед

От ранни утрини зори

почнах и ви учих -

как се люби, как се пей -

как пълно се живей.

До сетни вечерни зари

сам се не научих!

Много любих, много пях...

Как малко аз живях!

Недей ме нежно поглежда

Недей ме нежно поглежда,

не се усмихвай приветно -

напразно храниш надежда

да найдеш чувство ответно.

Дори и бога, богиня

за мене няма в небето -

отдавна скъпа светиня,

девойко, имам в сърцето...

И ти си млада, красива,

за обич страстна родена,

но тя... По нея отива

душата - вече пленена.

Откроило образ

Откроило образ бледен

слънце в сиви небеса.

Поразклаща вятър леден

осланени дървеса.

Гледа слънце, а по клони

едри капки се берат;

лъхне вятър - капки рони,

сякаш сълзи че текат.