Лято вихрено, жадувано

в лунапарка тази нощ почива.

С огнените стихове римувано,

бърза лятото и си... отива.

Важно е дали ще го дочакаме,

в нова ръж и с нова светлина.

То навярно праща всички влакове

да извикат в мене топлина.

То щастливо къта светофара,

за да ни измъкне от мъгла.

Спрели сме от май на тази гара

и гори целувката едва...

Листопадите в горчиви дъждове

губят се и сякаш се усилват.

А съдбата влюбено зове,

влажни устни щом те милват.

И кажи ми, аз ли бях момичето,

дето с теб отпива утринта,

с личице от милувки окичено,

бърза да познае любовта.

Ред. 27.10.2008г.   Автор: Merichka