Ненужно е да съм почтена, някак си...

А вън да тръпне луна любопитна.

Задръжки, свян отмивам на тласъци -

отвътре ми идва чак да политна.

Прекрасно, ще хлътна - усещаш го,

плъзнах се вече по тази пътека.

Непристъпност-измислица, срещам те,

в очите, в душата откривам човека...

Ще си тръгна набързо и знаеш ли,

ще е късно отдавна ...и раздялата...?

Луната ще искам да е пак ухаеща,

а пътеката – старата, бялата...

30.10.2006=18:00

31.10.=19:55

Автор: Merichka

http://vbox7.com/play:52e55ebf