Автор: Merichka

Такава нощ... не се повтаря,

любов, и нежност, и мечти.

Жарта в камината догаря,

пак съмва се, гнездят искри.

Но здрачът, да, е благодатен

и с още вяра ни дари.

Посреща с усета, изпратен

в нощ свята – нашите звезди!

В такава нощ Луната стене,

реката среща жаден бряг.

Душа смутена ще приеме

душа чрез порива си благ.

И огънят, със нас в молитва

гори ни, пепели, зове.

Сред пепел фениксът политва

към непознати светове!