Спомняш ли си...

застанахме на брега,

А главите ни – в облаците,

застинали там, над скалата.

Джобовете ти пълни с мечти.

Граница за славата

на седемте морета в живота ти.

Но океанът е по-див,

отколкото изглежда.

Вятърът беше с теб,

когато вляво от

сутрешния прилив

ти постави корабно платно

и заплавахме щастливи

към острова на слънцето.

На хоризонта,

напред и нагоре,

с тъмните облаци свъсени

тъкмо започваше бурята.

Вземи ме със себе си,

вземи ме надалеч,

дай ми въздуха

на отдалечен бряг.

Стъкми своя кораб

Да заплува посред водата.

Разстели крилата си насред небето.

Дай ми време да видя, че си някой,

който пази ключа.

Или тръгващият кораб

ще мине покрай теб.

Викаш за пощада, когато

мислиш, че губиш пътя си.

По твоето самотно отклонение,

когато цялата ти

надежда е пропаднала. Тогава намираш

правилната посока и себе си

и виждаш, че владееш своята съдба.

След всичко това

казваш и го приемаш:

“Тогава вземи ме със себе си,

отведи ме далече.

Тогава ще откриеш,

че съм само Един.”

Вземи ме със себе си,

вземи ме надалеч,

дай ми въздуха

на отдалечен бряг.

интерпретация по White Snake

20-27.02.2007г.  Автор: Merichka