|
Попитах те – „А след деветата вълна какво остава от вълнолома, от брега?” Скали, които там вятърът докосва, рифове, морето, що с плясък омагьосва. След твоите ръце какво ми остава - прекрасна, и страстна, но и дивна жарава. На щастието - в гребена на вълната те носи, превзема мелодия в стакато. И при прилива на вечни нежни звуци прииждат като буйни пролетни капчуци - сълзите, по блясък перлен и по сила равни са на любов неземна извисила снага, на Феникс подобна след пожари. Да, а тя е мощна и двама не пожали. Създаде пламък, лумнал от копнеж и зов. Не умира и е нежна - моята любов! Меричка 07.03.2009г.
|
Коментари
Когато зимата косите си присвие,
когато чуеш ромона на капещ сняг,
дарявам ти усмивка с дъх на пролет,
синчец, иглика, здравец, слънчев цвят.
Едно листенце нежност ти подавам,
оронено със люляков прашец.
То влюбено в живота жив остава
за вечни дни – на пролетта венец.
Приятелю, не те познавам лично,
но искам, вярвай, ти да си щастлив.
Вдигни глава, смигни оптимистично.
Обичай се – светът е тъй красив.
ваеха твоята същност, Живот!
Всяка стихия пие от твоето име...
После? Същото в друг епизод.
С друго небе над мечтите!
С друга песен, с друга Любов...
Същи ще са само вълните.
Идваш ли? Стига плитко!
Вдишай! Сдържай дъх!
Ако напиша името ти на
салфетката, а после и там
остане следа от червилото.
Реших да не е все розовото...
Продължавам да го рисувам,
пиша по сатенените облегалки
на столовете, на мекия фотьойл,
по чашките блестящи стилно
в кабаретната част на нощта.
Ще го издрасквам с нокът
дори наобратно по стените.
Какво са шест буквички, само...
Шест горящи кръгове от кладата
на ада, който избираме сами.
Такава ще бъде всяка сутрин,
по тридесет пъти в деня ми...
И нощем унесено го записвам
в главицата си, заета само с него
и с нищо друго, и с нищо повече.
В мястото на записа дъх,
чувам гласа ти по пистата.
Препредава се от неврони,
трансмитери, гали ме нежно,
както тогава, в Началото
На Нашата истинска пролет!
15.02.2007г.
какво остава от вълнолома, от брега?”"
А той отвърна
след деветата вълна
остава празнота
и брегове помете
пороя, нежно цвете.
След девет езера
в мрака на ноща
коприва-дива
обгражда пещера
с девет порти
поглъща ги мъгла.
Последвай ме
сред тази пустош
за мен коприва набери
и ризница
за войн ми изплети
и таз магия всеотдайна
от плещите ми ще свали
прокоба тлееща в тайна.
Избери!
Ако ли смелост,
сила нямаш ти
тогава тичай, бягай
Забрави!
RSS на коментарите по тази тема