"...Живеш в заколдованном тихом лесу,

откуда войти невозможно..."

Той броди сред нас, и казва: ”Върви!”

И следва закона на свободата,

и в последния си час разбива стени,

отваря на всеки почукал, вратата.

Гледа ни той със светлите сини очи

и може би иска да чуе тишината…

Китарата вие, крещи, а сякаш сълзи

прокапват бездомни в тъмнината.

В ятото, с белите гарвани сраствал,

през този живот, в който чернилка струи.

Живял ли е в мяра или пък е властвал

над непомръкнали още звезди?

................................................................................

Тази негова “алпинистка” още ме мъчи,

с “бодрост на духа, грация и пластика”. “

Първи няма, и изоставащи също”

това е то - сутрешна гимнастика.

Вярвам, че пулсът е вечен!

25.07.2008 г. Автор: Merichka