(Еньовден)

акростих*

Романс на влюбени щурци...

Опитомена градска същност.

Мъждука свещ, но ми горчи,

Анонсът бегъл е до втръсване.

Надежда жеравите разпиляват,

С крилете си дъга закрили.

Прекрасни спомени изгряват,

Осъмват в сенките на самовили.

Незнайни сили, в мрака скрити,

Едно пророчество разлисти.

Тъгата пет пъти долита,

А те остават си до мене... чисти.

Безбрежно лято, дъх на чай,

Едва ли пак ще се повтори...

Залоствам ласките във май,

Бедата щом ми заговори.

Ранена същност в мрачен час -

Единодушно ми прощават.

Живота губим си от раз,

Но и смъртта ни повелява -

Окото алчно е чрез нас...

Автор: Merichka