"Веселина, Веселина,

моя весела мечта,

полунощ отдавна мина –

да се любиме сега /пеша/..."

И сега - какво - да отрека небето,

да съборя без време звездите,

не събудих за вечност сърцето

и оставам без теб да се скитам.

А моето, нажежено до червено

очаквах в този миг да се взриви.

Но не – във люти битки бе калено –

изду се силно, после пак се сви.

И в този странен нежен ритъм

припяваха помътени очите ми

прекрасния рефрен незабравим

от „Веселина” на „Щурците”.

Не искаш да простиш, мое сърце

и огъня засипваш бавно с лед.

И тези две любящи Те ръце

поемат пак по пътя си нелек.

Душата ми – мечтателка е тя,

смълчана крие се в очите на Мигел.

Най-малко исках да те нараня,

не ще ми върнеш туй, що си ми взел.

И ще запазим слят за вечността -

мига, когато смразено в лед

застивало е в мен сърцето.

Мига, когато разцъфна в теб

най – истинското цвете –

завинаги намерена душата ти.

"Почти полунощ е,...

...а ние сме още на Ви..."

21:45

28.08.2006г. Автор: Merichka

шест месеца и 18 дни след 10.02.2006г.,